Нашият дом е България обяви Седмица на будителите с творба на Вазов в изпълнение на арх.Мирянов
Патриотичната фондация " Нашият дом е България " обяви Седмица на националните будителите, публикувайки художествено осъществяване на стихотворение на патриарха на българската литература Иван Вазов.
Лирическата творба „ Отечество общително, по какъв начин хубаво си ти! ", написана през 1882 година, е част от рецитал на родолюбеца арх. Пламен Мирянов от концерт на фондацията.
Патриотично-пасхалният театър " Химн на любовта ", осъществен през 2022 година на Белоградчишки скали, бе от многочислените начинания на организацията, чиято цел е взъдигане на националното самочувствие у българите.
Концертът по концепция на арх. Пламен Мирянов, идеолог и главен деятел на фондация " Нашият дом в България ", бе осъществен в границите на годишното издание на фестивала „ Опера на върховете “, където бяха показани цели четири невероятни и спиращи дъха концерти, обединени под мотото " Крепост на честност ".
Именно " Химн на любовта " е последният концерт и венецът на тетралогията, а името е знаково и препраща към всеобхватната Божия любов към човечеството и в частност към обособения субект.
Предстоящият Ден на националните будители, 1 ноември, е мотивът от фондация " Нашият дом е България ", да стартира акцията Седмица на будителите, посредством която желае да съживи интереса към емблематични за българското възобновление произведения.
Ето го и текстът „ Отечество общително, по какъв начин хубаво си ти! " на Иван Вазов:
Отечество общително, по какъв начин хубаво си ти!
Как чудно се синее небето ти безпределно!
Как твоите картини меняват се омайно!
При всеки взор нови, по-нови хубости:
тук радостни долини, там планини колоси,
земята цялостна с цвете, небето със брилянти…
Отечество общително, по какъв начин хубаво си ти!
II
Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?
Ти сбираш в едно всички богатства и блага:
самун, свила, рози, нектар, цветя и плодове,
на Изтокът светлика, на Югът аромата;
горите ти са цялостни с естетика и студ,
долините с трендафил, гърдите с берекет.
Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?
III
Отечество, не си ли почтено за обич?
Кой пътешественик без въздишка може да те остави?
Кой има мощ твоите картини да не помни?
Що нямаш ти? Що липсва под синий ти покров
при положение, че господ би желал Едемът да реалокира
и своя парадайс прелестен при Емус да намести?
Отечество, не си ли почтено за обич?
IV
Ти парадайс си, да; само че кой те обичайно прави оценка?
Не те познават дори децата ти сами
и твойто име свято не рядко ги срами!
Какъв ли свят прелестен в теб йоще прикрит остава?
Какви ли секрети дремят, благосъстояния, хубости
по твоите долини, поля и висоти?
Ти парадайс си, да; само че кой те обичайно прави оценка?
V
Ах, ний живейме в тебе, кат същи чужденци,
и твоят дивен тип ни не стряска, не притегля.
Рогачът в планините по-много те обича,
по-харно те познават крилатите артисти,
само че ний не забележим нищо, нам нищо не ни тряба,
предостатъчно е, че даваш покривката и хляба,
и ние в тебе, майко, ще умрем чужденци!
Хисар, 1882
